Завърши втората сесия на Църковно-народния събор. За много от християните това събитие беше знаменателно, тъй като основното, с което се занимаха участниците в събора, бе свързано с промените в устава на Църквата, който повече от петдесет години не е променян.
Поради непознаване на материята около същността на високия църковен форум, стъпките по приемането на отделните членове от новия устава бяха погрешно интерпретирани от различните медии. И както се очакваше, злите езици започнаха да говорят, че църковната институция става все по-затворена в себе си и все по-недостъпна за миряните. Като цяло обаче Съборът изпълни предназначението си, тъй като в рамките на двете сесии, разделени от около пет месеца една от друга, бяха приети повече от 70 члена, обособяващи правилата и закона, според които се управлява Българската православна църка. Говореше се също така, че с премахването на понятието Църковно-народен и заменяйки го само с Църковен събор, се ограничавал броят на миряните делегати, което, разбира се, не отговаря на истината поради простата причина, че според каноничното право на Църковната институция тя е обособена не само от духовниците, но и от вярващите, приели кръщението и станали неразделна част от Всеобщото начало на Църквата. Следователно, приемайки Съборът да се нарича само Църковен, делегатите премахнаха изкуствените прегради между миряни и духовници, каквито носи названието Църковно-народен събор и разделя клира от вярващите. Не особено добронамерените коментари просто показват, че хората, които ги правят, нямат никакви познания в областта на църковната история, а още по малко познават правилата, според които се е управлявала тази Бого-човешка институция през вековете от създаването си до наши дни. Разбира се, в случая невежеството в тази област не би трябвало да се осъжда толкова остро, тъй като повече от петдесет години в България комунистическата власт се е опитвала да изтика Църквата от полагащото й се място по право на Духовен водач и пазител на духовните и нравствените ценности, като за този период успя да внуши на българите, че Църквата е музеен експонат от миналото без каквато и да е стойност. С действията си по време на събора делегатите обаче доказаха, че Църквата не е някаква музейна вехтория, а институция, която, въпреки опитите да бъде унищожена както отвън, така и отвътре, оцеля. Едно от основните доказателства бе разглеждането и обсъждането на всяко едно от предложенията, внесени на събора, за изработване на Устав, актуален за сегашното време и придържащ се както към българските закони, така и към каноничните и догматични правила, които са се формирали и съществуват вече повече от 2000 години.
Създаването на Архиерейски събор също беше възприето с неразбиране. Фактът, че само в Българската православна църква досега не е имало такъв специализиран орган, ясно говори, че на тази институция се гледаше несериозно и дори с насмешка по време на тоталитарния режим. Създаването на този специализиран орган доста закъсня във времето. Ако Архиерейският събор бе създаден още преди петнадесет години, в държавата ни можеше да и не проникнат опасни сектантски учения, като Свидетели на Йехова, Слово за живот, Войни на Христа или Кришна съзнание. Нямаше също така впоследствие част от тези опасни религиозни течения да получат санкция от законодателството и да бъдат признати в държавата ни. Всички знаем, че за последните петнадесет години роенето на секти в България стигна предела си, а много от хората, почувствали духовна празнина, поради непознаването на вярата си, станаха техни членове, като се превърнаха и в техни жертви.
И в крайна сметка какво, представлява Архиерейският събор? Накратко казано, това е органът, който може да вземе позиция по отношение на наболял обществен проблем или такъв, свързан с доматите на Църквата. Конкретен примерите за това каква тежест може да има Архиерейският събор е свикването на Архиерейския събор на Руската Православна Задгранична църква от 1983 година, на който политиката на икуменизъм се осъжда и се анатемосва, като еднозначно се посочва, че икуменическото движение е вид ерес, застрашаваща чистотата на догматите, или, иначе казано, вечните истини на Църквата, приети по време на седемте Вселенски събора в първите четири века от създаването на Християнската Църква. Създаването на Архиерейския събор в ситуацията, в която се намира България, е още по-необходимо с оглед на адекватното отношение към някои закони и кодекси, които противоречат на християнския дух и морал. Подобен е и казусът с новият семеен кодекс, според който се узаконява съжителството на съпружески начала, без да има граждански или църковен брак. Така нареченото фактическо съжителство беше осъдено от делегатите, участващи във втората сесия на събора, но единствено орган като Архиерейският събор би могъл да даде официална санкция и становище по въпроса. Според Ловчанския митрополит Гавраил извънбрачното фактическо съжителство е неприемливо, тъй като то противоречи на вековната църковна и гражданска традиция и е в конфликт с нравствените устои на християнското общество.
По повод проточването във времето на събора, негово високопреосвещенство Гавриил уточни, че това се е наложило поради множеството предложения, разгледани през времето на първата и втората сесия. Разглеждани са не само предложенията на клириците, но и на миряните, дошли на събора, което само по себе си говори, че никой не ограничава нито бройката, нито правомощията на цивилните лица, както беше писано в някои вестници през изминалата седмица, поясни ловчанският митрополит Гавриил. По време на събора беше изработено и становище срещу предлаганото обучение по религии от Министерството на образованието, заложено в новия законопроект за средното образование. Всеобщото становище е, че поднесен и формулиран по такъв начин, предметът би отворил вратичка за изучаването и на други религиозни учения, чужди на православния дух и разбирания, както и отдалечени по същност от българския бит и култура. Русенският митрополит Неофит счита, че чрез този нов закон дългият път, по който досега е въвряно за утвърждаване на предмета религия в средното образование, се обезсмисля и това е не една, а няколко крачки, в пъти повече назад от това, към което са се стремили богословите и клириците, работейки върху създаването на методология и учебници по предмет религия.
Какво още се случи по време на събора? Беше възприето манастирите да имат право да учредяват търговски дружества и самите те да функционират ката такива, за да могат да се самоиздържат и да не са изцяло зависими от епархията, към която принадлежат. Поради големия обем от текстове, които бяха разгледани, стана ясно, че ще се наложи да има и трета сесия от 9 до 12 декември тази година, отново в Рилския манастир. Говорителят на висшия църковен форум - отец Ангел Ангелов, поясни, че на третата сесия ще бъдат разгледани текстовете от устава на Българската православна църква, които касаят църковния съд, издръжката на Църквата и общи преходни разпореждания. От името на делегатите на форума, сред които бе и българският патриарх Максим, бе огласено изявление на събора, в което се казва, че форумът е подходил с отговорност към поставените му задачи и работата му е била плодотворна, но определеното време се е оказало недостатъчно за прецизното изработване на окончателния текст на устава. Съборът обстойно е разгледал предложенията на Светия синод, епархиите и делегатите относно избора на митрополити, епархийските избиратели, епархийските съветници и църковни настоятели, статута и дейността на енориите и свещенослужителите, църквите и манастирите. Приети са и текстовете, отнасящи се до правомощията на църковно-народния събор, на архиерейския събор, на Светия синод в пълен и намален състав, на българския патриарх и епархийските митрополити. На събора не стана ясно обаче дали висшият клир на Църквата ще се съобрази с предстоящото съдебно постановление на съда от Страсбург, където алтернативният синод на Инокентий съди Българската православна църква и българската държава заради това, че през 2001 година свещниците и архиереите му са изхвърлени от храмовете, в които служеха.