ЗАЩО ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР СЕ ПРИГОТВЯ ОБРЕДЕН ХЛЯБ?
В навечерието на Коледа се обръщаме към изконните традиции на народа ни. Една от тях е приготвянето на обредни хлябове, които съпътстват всички важни събития в живота на човека - от раждането до смъртта. Освен на Бъдни вечер традиционен обреден хляб се приготвя и други големи християнски празници, като Великден и Гергьовден.
Формите в обредния хляб на Бъдни вечер могат да наподобяват кръст и кръг, а фигурките - ангели или елементи от селско стопанската дейност, като рало, кошара, орач, животни, житните класове и плодове.
Доц. Петя Банкова Институт по етнология и фолклористика- „Еволюцията на символите следва еволюция на обществото, защото отразява ценносттната система. А там където земеделието, скотовъдството, отглеждането на различни култури и животни е в основата на поминъка, логично е да намерим подобни символи като украса и в коледните хлябове. Защото Коледа е едно преломно време. Време в което се сменя старото с новото.“
Питката за Бъдни вечер, наричана още боговица или бъдняк, трябва да е постна, както всичко друго на трапезата. В народните вярвания тя е безкръвна жертва и умилостивява по-висшите от човека сили. Кръглага й форма символизираща безкрайността и цикличността в живота. В питката се поставя монета - символ на благополучие. В по-нови времена в нея се поставят късметчета, отново свързани с дома и стопанството.
Дреновите пръчици за които за всеки има някакъв символичен код. Примерно, малка клонка с една с една пъпка, защото дрянът е символ на здравео, много жилав, много як, първи разцъфва и издържа на студ.
Доц. Петя Банкова Институт по етнология и фолклористика- „Клонката с малка пъпка примерно е за кравите, с двете пупки това е за овцете., има да кажем сламка от сламата, или житен клас и по този начин тази погача не се свързана само с парата.“
По традиция питката за Коледа се разчупва от най-възрастния човек в къщата. Смята се, че той е връзката с предците. В някои места в България стопанина и стопанката вдигали над главите си питката и изричали "Еййй толкова да е високо житото", а после я разчупвали. Останалите в семейството отговаряли "Амин! Дай Боже". На трапезата питката се слагала още топла. Първото парче от питката се отделя за Света Богородица, второто парче за къщата, а останалата част от питата се раздава на семейството.
Репортер СВЕТОСЛАВ ПЕНЧЕВ