Секта или пирамида

Журналистическо разследване на Светослав Пенчев за организацията „Мастери скул“ (Майсторска школа)

Интернет-страницата на организация, наречена Школа по Майсторство (МАСТЕРИ СКУЛ): на пръв поглед хора като всички други, търсещи някави нови  изживявания.  Оганизират си семинари, екскурзии, курсове по изучаване на някакви есенции и кристали, дори си имат и свое духовно учение. Кой знае защо обаче никъде не се намират  имена на хора,  които стоят зад организацията, няма  и адрес на офиса им. Единственото, което са оставили, са два мобилни телефона за контакти. Не е ясно защо  тези хора са толква потайни  и не обявяват в сайта си  местонахождението си, не е ясно и какво в действителност извършват и какви са целите им.

* * *

Разглеждайки сайта на Школата по  Майсторство, откривам и някакви продукти, които се продават, но не се срещат в търговската мрежа. Както по-късно разбрах от Людмила Саздова – един от шефовете на организацията  шишенцата съдържали някава енергия с вода и масла. В разговор с въпросната госпожа по телефона разбирам, че съдържанието на шишенцата се впръсква във въздуха, за да настрои човека за определено състояние на медитация.

Людмила Саздова:

– Това са помощни средства и материали, с които се издига вибрацията, когато човек се стреми към това, и това са инструментите по пътя.

Журналист:

– А можете ли да ми кажете това нещо пие ли се или се вдишва и как действа?

Людмила Саздова:

– Не. Най-общо с него се пречиства пространството. С това, когато работите, ако имате духовни предпочитания и практики и медитации, много по-лесно се навлиза в определени състояния, но това е енергия.

По-нататък разбирам, че тези есенции, наречени Елембел и Еленвил, дори можели да лекуват. Те обаче не били изпитани медицински, а нямало и как човек да си ги закупи от обикновена аптека, просто защото продуктът не е лицензиран, следователно продажбата му е нелегална.

Журналист:

– Това в шишенцата някаква течност ли е?

Людмила Саздова:

– Точно така, тя е с пулверизатор.

Журналист:

– Значи се впръсква във въздуха, така ли да го разбирам?

Людмила Саздова: 

– Да. Между другото, много от нашите хора лекуват децата си с това, когато става дума за ангини и вирусни заболявания…

Журналист:

– Искате да кажете, че това е медицински изпитано средство?

Людмила Саздова:

– Не. Не е медицински изпитано средство, поради една много проста причина, че няма кой да го изпита…

Журналист:

– Няма ли го в търговската мрежа, например в аптека или друг специализиран магазин?

Людмила Саздова:

– Не. Не, няма го.

Журналист:

– А мога ли да си го закупя отнякъде?

Людмила Саздова:

– Да, можете да го закупите от нас.

Журналист:

– На каква цена?

Людмила Саздова:

– Седем лева е!

Същите дами и господа от Школата по майсторство организирали курсове, екскурзии и семинари. И докато шишенцата с неизвестните течности са само по седем лева, екскурзиите са значително по-скъпи, семинарите и курсовете също са платени. От един такъв семинар избиват по 100 лева на човек само за два дни. Сами можете да си представите за какви суми може да се говори, след като на семинарите и на ексурзиите организацията събира около 50, че и по сто човека.

Журналист:

– В сайта ви виждам, че провеждате и някави екскурзии, семинари и курсове. Може ли да ми обясните малко повече за тях, какво представляват и каква сума трябва да внесе човек, за да участва в тези мероприятия?

Людмила Саздова:

– Миналата година на човек беше осемстотин лева всичкото, семинарите и курсовете бяха в България и в Гърция. Но това беше миналата година…

Журналист:

– А сега колко ще струва?

Людмила Саздова:

– Мисля, че ще бъде някъде от този порядък… Ако имате мерак да се занимавате с такова нещо, елате на този курс за кристалите.

Журналист:

– Някави пари струва ли този курс?

Людмила Саздова:

– Да, струва. Сто лева е и е два дни. Дават се материали, има определени схеми и начини на работа. Всичко това ви се предоставя.

* * *

Парите, разбира се, не се декларират никъде. Бизнесът с екскурзиите, семинарите и разните други курсове е доста доходен. Това проличава и от думите на другия шеф на организацията, Здравко Георгиев, който от 2006 г. не се занимава с нищо друго, освен Школата по майсторство, чийто пряк създател е.

Журналист:

– В момента с какво се занимавате, работите ли нещо друго?

Здравко Георгиев:

– От 2006 година не работя, занимавам се само с учението.

Журналист:

– Имате ли много последователи и на каква възраст са повечето от тях?

Здравко Георгиев:

– Плътно групата е от около шейсет човека, но има и приходящи. Идват и семейства с малки деца. Участниците в семинарите са на различна възраст, но повечето са млади хора.

Журналист:

– Как ви намират повечето хора?

Здравко Георгиев:

– Както и вие ме намерихте, чрез сайта…

Журналист:

– Има ли някакви условия, които човек трябва да изпълни, за да участва в сбирките на майсторската школа?

Здравко Георгиев:

– Да, има. Трябва да внесете предварително сума сто лева, която се събира от всички участници, за да покрием наема на залата, в която се събираме…

Журналист:

– А къде се намира тази зала?

Здравко Георгиев:

– Нека да се видим с вас, донесете ми парите, за да ви запиша като участник, и ще ви кажа…

Журналист:

– А как да се видим, къде да дойда? В сайта ви няма обозначен адрес, на който се намира офисът ви.

Здравко Георгиев:

– Нека да се чуем допълнително и ще ви кажа къде и кога да се видим.

Журналист:

– А организацията ви регистрирана ли е в Дирекцията по вероизповеданията, тъй като виждам, че много от нещата, които описвате като учение в сайта, наподобяват ученията на някои източни религии?

След този въпрос Здравко Георгиев замълча, а после затвори телефона. Опитах се още няколко пъти да се свържа с гуруто на Майсторската школа, но след проведения разговор с него  повече никой не отговори на телефона, посочен в сайта  за връзка с организацията. Два дена след проведените от мен разговори с лидерите на Майсторската школа телефоните за контакти в сайта им бяха  премахнати, беше оставена само една форма за контакт, подобна на електронна поща, и нищо повече. Въпреки това намерих адреса на организацията, както и информация в кои дни и в колко часа се събират. Оказа се, че офисьт на Мастери скул е частен апартамент в столичния квартал Лозенец, близо до булевард „Свети Наум“. Отвори ми мъж на средна възраст, представих се за докторант по културология и като такъв съм проявил интерес към учението на Мастери Скул. Казах, че търся Здравко Георгиев и че се интересувам от учението му.

Мъжът ми каза, че Георгиев в момента е ангажиран, но е в офиса.

Покани ме да вляза и да го изчакам в помещение, подобно на кухня, и после ме оставаи сам, като каза, че Георгиев щял да дойде при мен и да ми разкаже по-подробно за учението, след като приключел заниманията си, които нямало как да отложи. След петнадесет минути в стаята влезе жена, на видима възраст около 40 – 50 години. Започна да ме разпитва какво е предизвикало интерес в мен към учението на Мастери скул и дали съм практикувал някакви езотерични учения. Отговорих, че съм се занимавал с йога и рейки, но че е било преди години и не съм бил много сериозен. Въпросната дама впоследствие се оказа дясната ръка на Здравко Георгиев – Людмила Саздова, с която преди няколко дена бях говорил по телефона.  След като Саздова разбра, че се интересувам дали учението, което наподобява компилация от няколко религии, има регистрация в съда като вероизповедание, изведнъж промени поведението си и каза, че Здравко Георгиев няма да може да ме приеме, защото бил в провинцията. Попитах я как така е в провинцията, при положение, че ми беше казано друго, но Саздова ми отговори, че мъжът явно се е объркал, и ме изпрати до вратата. На излизане забелязах охранителна камера над вратата.

След като видях, че организацията развива търговска дейност, потърсих в търговския регистър, но не открих регистрирана фирма с такова име. Не открих и името на Здравко Георгиев, нито името на Людмила Саздова. На адреса, на който се помещава в действителност Мастери скул, открих обаче регистрирана фирма с наименование „Скандинавиан бизнес ООД“. В регистрационната форма  пишеше единствено, че е създадена 2006 година  и се занимава с търговия с разнообразни стоки. Имена на собственици на фирмата не бяха упоменати. Фигурираха обаче телефоните, които по странно стечение на обстоятелствата съвпадаха с тези, които бяха оставени за контакт в сайта на Мастери скул. Същите телефони, които впоследствие бяха премахнати от сайта след телефонния ми разговор с шефа на Мастери скул Здравко Георгиев. И така, секта или пирамида е тази организация?

Беше ни съобщено, че някъде в Рила има място, на което съществува потенциал за активиране на многоизмерен портал, в който се намира Тронът на Възнесението. Бяхме водени от Виолетовия огън на Сен Жермен и Аметистовия на Беинса Дуно.

Красимир Паскалев, баща на един млад човек, привлечен заедно със съпугата си в това миниобщество, сподели пред мен тревогите си. Организацията се събирала много често във вилата на сина му, заключвали се и не пускали бащата да види с какво се занимават.

Красимир Паскалев:

– С часове, по цял ден седят вътре, медитират по някакъв начин, обясняват, че повдигат енергийното ниво на земята, че след време 2012 година, както се говорело според календара на маите, щял да дойде краят на света. Синът ми и снаха ми станаха много затворени, престанаха да контактуват със семействата си. Пият някакви билки, които той им раздава. Мисля, че в сайта им има споменати такива неща, има продукти.

Притеснителни са и някои текстове в сайта на Мастер скул, които звучат като послания за приключване на земния път, а именно: „Експериментът приключи успешно, вземете превозното средство, наречено ВЪЗНЕСЕНИЕ и потеглете обратно към дома. Празнувайте свободното си завръщане – ездачи на светлината“. 

Чудехме се за целта на нашето присъствие там. След една дълбока медитация се оказа, че сме повикани, за да помогнем за освобождаването на блокирано съзнание, останало затворено милиони години в една отдавна кристализирала форма. То трябваше да бъде освободено, а неговите вибрации издигнати и трансформирани, за да бъдат върнати обратно към Източника. Нашето убеждение е, че всяко осъзнато същество съзнателно трябва да използва всички свои инструменти, включително и физическия си проводник, в служба на Плана.

Страховете ми по отношение на тези текстове се оказаха оправдани. Свързах се с момиче, чиято майка под влияние на учението се е самоубила. От нея  разбрах, че  „учителят“ Здравко Георгиев, основател на Мастери Скул, в продължение на повече от десет години се е обучавал в организацията-майка с „учител“ Занко Занев. Впоследствие организацията на Занев била закрита, а самият Занев  изгонен от страната. Информацията за това е класифицирана, но успях да разбера, че организацията прераснала във фондация, а Занев и досега се посещавал от съмишленици. Условно момичето ще нарека Ива, тъй като тя се страхува от Георгиев и неговия учител Занко Занев. Ето какви са наблюденията на Ива над хората, успешно приключили всички степени на обучение по рейки.

Ива:

– Човек започва да отрича всичко  семейството си, брака си, обществото. Всичко, което счита, че го спира  от „духовния“ му път на развитие.

Журналист:

– Можеш ли да ми разкажеш какво се случваше по време на семинарите, провеждани от Занев, а по–късно и от Здравко Георгиев?

Ива:

– По време на семинарите се говори, казват ти как да живееш, какви да са ти отношенията с близките ти, как си уникален, че ти си абсолютният център на вселената. Всичко това, ако много му повярваш, започва да те откъсва от реалността. Много хора се разведоха, много хора се изпокараха с близките си, с децата си, много хора напуснаха работата си, защото успяват да те накарат да се чувстваш уникален, да се чувстваш като човек с някаква мисия. И точно тогава започват да се случват не много приятни неща. Видях, че почнаха да играят пари в нещата, и то не пари, които са нужни, за да покрият наема на залата. Видях, че имаше хора, които продадоха апартаментите си, за да имат пари да посещават сбирките.

Журналист:

– Къде обикновено се провеждаха сбирките?

Ива:

– Тези сбирки в началото бяха в България, а после започнаха екскурзии по чужбина и човек сам си ги плащаше и даваше пари отгоре, което се водеше за развитие на нещата.

Журналист:

– Имаше ли нещо странно в поведението на хората, преминали тези курсове и участвали в сбирките на организацията?

Ива:

– Аз самата, а  и майка ми, забелязах, че с времето се бяхме откъснали от реалността, особено майка ми. И сбирките, и общуването в организацията беше нашата реалност,. но мога да кажа, че много хора, които съм виждала там,  не съм сигурна дали са клинично доказани луди, но откъм нервна система определено не са добре.

Присъствието и подкрепата на хиляди многоизмерни същности оживи пространството, разделихме се на три групи. Едната се изкачи на върха, другата застана под „Сфинкса”, а третата остана долу при Трона. В определен момент групата от върха изпрати мощен лъч към „Сфинкса”. Тези, които бяха там, го поеха и го изпратиха към Трона. Така тази мощна енергия беше закотвена на това място. Това активира мощния портал и Трона на Възнесението. След това всички се събрахме отново около Трона и всеки един от нас активира вибрациите на виолетовия огън за себе си и за планетата. После тези енергии бяха закотвени в Сърцето на планетата.

Имаше хора, които си мислеха, че са нищо без тази група, без този учител; в един момент започнаха едва ли не да отдават живота си, вярата си, всичко на тези посещения. Непростимото е, че  този човек си позволи, след като е дал страшно много от себе си на хората, в един момент да им го отнеме. Някои хора от това полудяха, други почувстваха, че животът им няма смисъл, и мисля, че точно заради това майка ми се самоуби. Той казва на хората, че техните семейства не са семействата, които ги правят щастливи, че работата, която работят, не е за тях, защото, примерно, ги натоварва; и тези хора стават абсолютни аутсайдери.  Когато тези хора обаче в един момент видят, че тяхната „опора“ в негово лице си живее живота, развежда се с жена си, жени се повторно, живее си охолно с техните пари … Имаше хора наистина, които прекалено много му вярваха, и той им отне тази вяра. Нещото, в което го обвиняваме, е именно  това.

Трябваше да се обединят различията в начините на работа с Лъчите от Лемурия до наши дни. Освен това те трябваше да бъдат допълнително синхронизирани с ДНК-слоевете. Мантрите трябваше да бъдат изразени в музикални фрази

За да разбера дали Мастери скул е регистрирано вероизповедание, се обърнах към г-н Емил Велинов, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет. Той бе категоричен, че Мастери скул не е регистрирано вероизповедание в България. Велинов обаче поясни, че има много подобни организации, които отричат, че извършват такава религиозна дейност, дори че имат и организация, и казват, че имат само Интернет сайт.

Емил Велинов – директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет: 

Хората, управляващи подобни организации, отричат да упражняват религиозна доктрина, практика, както и да извършват каквато и да е религиозна дейност. Тези различни видове медитации те представят като физически техники за усъвършенстване на тялото, за усъвършенстване и избистряне на ума, за да може да приемеш знанията, които те ти предлагат. Това са сдружения с идеална цел, те се регистрират в съда и ние съгласно закона за вероизповеданията не можем да ги контролираме, но, ако имаме такива сигнали, ги подаваме на сътветните служби, които вземат съответните мерки.

Журналист:

– А какво мислите за тези шишенца с неизвестна течност, които предлагат в техния сайт като продукт; възможно ли е да съдържат някакъв опиат, влияещ на разсъдъка?

Емил Велинов:

– За това трябва да се произнесат от Министерството на здравеопазването, да кажат това вреди ли на здравето на хората.

Журналист: 

– За Мастери Скул все пак чували ли сте, имат ли те регистрация при вас?

Емил Велинов: 

– Знаем само, че имат Интернет-сайт, и по сигнал на гражданина Красимир Паскалев сме започнали проверка, но засега нямаме данни за такава формация или религиозно движение. Но нали разбирате, че не можем всичко да ви кажем. Все пак навлизаме вече и в класифицирана информация.

Журналист: 

– Имат ли право да приемат дарения под формата на пари и имоти?

Емил Велинов:

– В техния устав не можем да бръкнем. Ако е записано в техния устав и ги давате доброволно…

Журналист:

– А имате ли информация за лицето Занко Занев – предшественик на Здравко Георгиев – и неговата организация  Мастери скул, както и с какво се занимава в момента?

Емил Велинов:

– При нас нямаме такава информация, но вече имаме сигнал, предали сме го където трябва и нищо повече не можем да направим, а и както казах вече, навлизаме в рамките на класифицираната информация, която не мога да споделя пред вас.

Тракийският Георос - Кой е всъшност той?

 Тракийският Георос - Кой е всъшност той?

Има ли нещо общо между иконографското изображение на Свети Георги Победоносец и  избрабжението на Тракийското божесто Херос, известено сред учените като тракийският конник? Според повечето историци,  единственото общо межу тях е, че  са конници в сцена на битка срещу митологичен звяр. За непредубедения набюдател, обаче  межу двата персонажа има схоство не само заради това че са конници, но и по стилистиката и семантиката която носят в себе си самите изображения.

Видео

  Най - раният ръккопис в който е разказана легендата за Свети Георги, убиващ земя е датиран от около 12 век. Самото изображение според историците има по ранини прототипи и те са от Мала азия и Египет.

  

00563

доцент Николай Марков

 04:04 Става дума за тези светци в войни конници , с които египеткосто, раното коптско изскуство трябва да бъде характеризирано. Това са небесните войни, съствлояват армията на Бога. 05:22 Та тези демоноборци много често виждаме как ще убиват демон под формата на змия. 12:29 Нещо повече там ще видите дори типично египетско божество ХОР,от египетския древно египетския пантеон извлечено , качено на кон и убива съус копието си естествно крокодил...12:25 То има стойноста семантичната стойност на дракона в нашите приказки и митове. 13:02

 

Изображението на светеца по оношение на стилистиката много напомня на друг един герой но от дохристиянският период. Изображението е познато като ХЕРОСЪТ или такийсйакият конник, който е символизирал за древните народи победата над природните сихии и над смъртта. Намерени са хиляди оброчни плочки с негово изображение. Култът към него е бил разпространен не само в земите на дохристиянска  България, но и извън границите й . Такива паметници  посвещения към Конника  са намерени в днешна Унгария, Британия, Египет, Мала Азия, Южна Русия, Тунис, Рим, включително и в Иран.

 

Иво  0058PN

 

01:463 На чисто визуално ниво ние имаме тази връзка межу тракийският коник и неслучайно и през средновековието и българското възраждане имаме различни случаи , ккогато намерени изображения на ХЕРОСА, просто са слагани като храмови икони. Вградени са над портала на храмовете и то с чиста съвест от вярващите, които още тогава са смятали, че това са антични изображения на Свети Георги. Всичко това ни показва, че има една приемствено натакова визуално ниво и тази приемственост не може да не мине и през образа на мадарския коник. 02:16

 

Межу трайкиският конник познат като ХЕРОСЪТ и светеца Георги Победоносц има и друга една връзка и тя е в самото име. Според някой историци, етимологията на думата Георги не означава земеделец, като е общо прието а означава Герой .

 

Иво  0058PN

00:54 Само по себе си Георги е късно име и опит да се преведен гръцки името, като се превежда като земеделец, 01:15 Но това е опит вторично да се вкара в това име някаво значение. В дейстително наистина може би името на Свети Героги  е от Херос, това е дума която не е гръцка, тя е въприета в гръцкия език и сега дали тя има нещо общо с едно по – старо българско име, което отдавана не се използва като Геро и въобще Герой и Херос, това  е много инересен факт.01:45

 

В христианстовто светецът войн убива змея, който е олицетворение на сатаната и злото като цяло. Легнедата за това чудо според някои учени има своите корени още в древната античност.

 

Доцента

 

08:08 така или иначе свети Георги, се ява , като конник драконоубиец през 11 – 12 век, нещо повече, който се е занимавал с проучване на чудесата на Свети Георги няма начин да не е останал поразен от невороятните прилики, които има  межу двата мита, единия античния , ония който е свързан с Персей и спасяването на Андромеда  от похапката на морското чудовище, изпратено от посейдон и Дракона , змея който също е изпратен да се справи със царската дъщеря.

08:59 Просто няма как да не бъде направена аналогия те са толкова подобни двата сюжета, че поне за мен няма съмнение, че античния сюжет е в основата на разказа за чудото на свети Георги.

---

 

Безпорен е факта, че межу иконографското изображение на светеца конник убиващ змея и тркийският конник ХЕРОС убиващ диво животно има доста прилики, дали обаче има по- дълбоки връзки межу тях еднозначен отговор не може да бъде даден.

Как съдът отнема правото на защита на длъжниците

Над 600 000 са жертвите на измамите , които се извършват в българския съд в комбина със частните съдебни изпълнители срещу длъжниците. Оказва се ,че лицата, които са набедени за длъжници, в повечето случаи са осъдени, от банки, кредитори и друг вид ищци, като самите длъжници, първо не са знаели ,че срещу тях въобще е водено някакво дело и второ, разбират пост фактум че са осъдени служебно без тяхно присъствие и без да им се даде право на защита. Освен това научават ,че са осъдени едва тогава , когато им се направи запор на заплатата и всички банкови сметки, включително и недвижима собственост, а сроковете за обжалване отдавна са изтекли, тъй като по закон в двуседмичен срок от решението на съда, съденият може да обжалва и по този начин да върне делото за ново преразглеждане пред вазивната инстанция на съда.

Оказва се ,че този вид осъждане на длъжници е редовна практика, оказва се и че над 70 процента от делата срещу длъжници въобще не са довършени на ниво районен съд и междувременно е образувано изпълнително дело, където забележете, документите по делото се съхраняват единствено при Частния съдебен изпълнител и в повечето случаи, когато отиваш да си видиш делото при ЧСИ-то ти се отказва да ти се даде достъп до цялото дело, под предлог,че там имало лични данни, а в случая личните данни са на самото заинтересовано лице, в случая длъжникът, който е осъден, без да му се даде каквато и да е право на защита. За схемите на районите съдии и съдебните изпълнители разказа Ивайло Илиев, който повече от 10 години води битка срещу този произвол. Илиев е той е взел заем от около близо 4 милиона лева от банки, но заради огромната сума са го принудили да приобщи към кредита четирите си фирми като съдлъжник. Фрапантното в случая му, обаче  е ,че когато му се запорират всички сметки и имоти , които притежава , Илиев научава,че дължи не 4, а 16 милиона лева, тъй като съдът неизвестно как  определя, че всяка една фирма дължи по близо 4 милиона лева, а не както е в действителност, че  фирмите са солидарни с общият дълг от 4 милиона лева.

Илиев разбира това от кориците на делата и срещу четирите му фирми, чак след като вече е осъден без да знае,че срещу него са водени такива съдебни производства и след като вече е изпуснал сроковете за обжалването им. Тъй като инж. Ивайло Илиев разбира,че тази схема се извършва не само срещу него , но и срещу всички останали длъжници, създава организация, която по съдебен път да се бори срещу този вид съдийски измами, които действат в комбина с конкретни частни съдебни изпълнители съвместно с ищците.

Инж. Ивайло Илиев

-        „Нито по едно от делата не са връчвани книжа на другата страна по делото, за да се запознае с фактите по тях и доказателствата по делата и да вземе отношение по въпроса. “

Оказва се ,че има и такива случаи, при които подобни съдебни дела са водени и срещу починали хора и ги викат в съда за да им се връчат решенията от закритите съдебни заседения, на които забележете са осъдени. Такъв е бил сучая с родителите на Мая Кисьова, която се е обърнала за помощ към организацията, която е създал Илиев срещу произвола на съдиите и ЧСИ.

Инж. Ивайло Илиев

-        „Това е недопустимо, не можеш да осъдиш умрял човек, от умрял човек, писмо не може да се получи“

Фрапантно, нали, но това не е всичко. Оказва се че при този вид дела , заповедните производства, които се гледат в съда влизат в грубо противоречие с основните начала и основните права, които са гарантирани на хората от Конституцията на република България, Гражданския процесуален кодекс и правните норми в  европейския съюз, по конвенцията за защита правата на човека и по Хартата за основните права и свободи на европейския съюз.

Инж. Ивайло Илиев

„Така,че ние започваме нашата битка , нашата война и ще я водим до пълна победа. Всички, които са  които са потърпевши и по чл. 410 и чл. 417 по ГПК, трябва да знаят, е че съда с цел да си съкрати процедурата е решил да си издава заповедите за изпълнение И ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ЛИСТОВЕ от производства в които се оказва,че липсва протокол за проведено съдебно заседание, липсва и определение на съда с което да се произнесе, пояснявам, чл. 254 от ГПК, казва по едностранно твърдение на страните, съдът трябва да излезе с определени в закрито разпоредително заседание с мотиви, да обясни на другата страна, а не само на този който твърди нещо, кое е приел за вярно, на кои факти се основал съда и второ дали самото заповедно производство е за заповедно производство, а не се основава само на твърдения от другата страна.“

 

От тук става ясно, че съдът така отнема  каквато и да е възможност на ответника, в случая длъжника да предостави своите аргументи срещу заведения срещу него иск и по този начин да се защити. Освен това съдът се позовава само на едностранни твърдения, които може и да не са верни, но съдията за да не бъде подведен под наказателна отговорност за това , че не проверява всички факти, в книжата с които издава срещу ответника  пише израза – „ДО КОЛКОТО МИ Е ИЗВЕСТНО“. Този израз недвусмислено показва,че няма проверка на фактите и от двете страни, а също така няма и убеждение на съдията, че това което му е предоставено едностранно само и единствено от ищеца отговаря на истината.

Трябва да поясни, и че според нашия Граждански процесуален кодекс и според правото на европейския съюз, до заповедно производство, може да се стигне само тогава, когато по самото дело не съществува правен спор и страните по делото писмено са удостоверили и изразили своето съгласие. В случая обаче българските съдии пристъпват към заповедно производство, без да има такива документи, изразяващи съгласието на страните, или иначе казано без да съществуват доказателства,че не съществува правен спор.

 

Инж. Ивайло Илиев

„В конкретните случаи, почти всички дела, които са гледани в съда, никой от съдиите не проверява фактите и обстоятелствата по делото. Давам другия трагичен пример, който е в делата по чл. 410 от ГПК. В заявлението пише и съществува декларацията – декларирам,че доколкото ми е известно предоставената ми информация е вярна.“

Оказва се ,че и повечето такива дела съдиите решават да ги разглеждат на закрито заседание, а според чл. 411 ал. 2 от ГПК заседанията са разпоредителни, видно е от цитирания текст в , че никъде не пише закрито. Чл. 411 ГПК ((2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. (нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;

)

Инж. Ивайло Илиев

-        „В този случай съдът не трябва да издава заповед за изпълнение. В конкретните случаи по чл. 410, съдът има наглостта , да допише, че разглежда заявлението в закрито разпоредително заседание Не може да е закрито, защото не е посочено в закона, а само в под законов нормативен акт , а имено наредба номер 6 и наредба номер 7 издадени от министъра на правосъдието. Второ във важна информация за длъжника, на гърба на заповедта за изпълнение или самото й лице, зависи как се пада и колко е дълга заповедта , съдията декларира, чета дословно – декларирам, че доколкото ми е известно предоставената ми информация е вярна е първата декларация , но във важна информация за длъжника пише, - Настоящата заповед е издадена единствено въз основа на информация предоставена от кредитора. Тази информация, не е проверявана от съда“.

Илиев уточни, освен това, че във въпросните документи липсва и протокол от заседание, липсва и определение на съда а има издадена заповед с такова съдържание.

Инж. Ивайло Илиев

„Веднъж е декларирано в тази декларация от съдията _До колкото ми е известно… е да бъдат подведени хората, да се подписват под нея и после съдът да се произнася, че съдията се е доверил единствено и само на информацията предоставена от кредитора или заявителя и че тази информация, не е проверявана от съда. – по този начин съдията си признава,че не е уважил правата на човека, разгледал е делото в закрито съдебно заседание и не може да бъде обяснено защо и е зидал въпреки това заповед за изпълнение.“

В заповедното производство по чл. 410 трябва да има протокол от заседание, трябва да има определение на съда и едва тогава трябва да се издаде заповедта за изпълнение. Самата заповед обаче не се издава от конкретния съдия , а от администрацията на съда, Съдията е длъжен да издаде заповедта и да разпореди да бъде връчен препис от нея на длъжника, но трябва да му се връчи и определението.  

Инж. Ивайло Илиев

-        „Защото по аналогия от 1л.413 от ГПК е казано , че ако съдът отхвърли заявлението за издаване на заповед за заповед за изпълнение, заявителят може да обжалва с разпореждането пред втора инстанция на съда. И тук по аналогия е според чл. 9 от ГПК е ясно че би трябвало да се даде право и на ответната страна да обжалва, решението на съда да бъде отхвърлено изцяло или от части. Казва се равнопоставеност на страните в процеса. И следователно всички срещу които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, трябва да имат предвид това и определение на съда или разпореждане с което съда да потвърди,че заявлението отговаря на закона и благодарение на него да издаде заповед за изпълнение. И следователно всеки от потърпевшите трябва да получи препис от разпореждането и препис от заповедта, която е издадена, за да може да се защити на равни начала. Дори да е проведено закрито заседание пак трябва да му бъде връчен акт. Същото се получава и по чл. 417 от ГПК. Но тук става още по интересно . Съдът в Заповедното производство е поискал да се издаде заповед за незабавно изпълнение, а той е издал съвсем различна заповед. Казва се заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.Второ, иска се издаване на изпълнителен лист и това го пише във самия формуляр, за издаването на заповед. Никъде, абсолютно никъде не е написано,че се иска от съда да постанови незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение. Следователно, съдът в момента в който, се е разпоредил да се допусне незабавното изпълнение на заповедта е излязъл извън правомощията си. Издал е разпореждане, което не е поискано.“

И за да може да се замаскират тези правонарушения извършени имено от съда, дори с писмо на председателя на ВКС, се казва че актовете с което се уважава заявлението било част от заповедта.

Инж. Ивайло Илиев

-        „Освен това разпореждането с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта , било някъде долу, на едно редче посочено и трето, разпореждането за издаването на изпълнителен лист, също се намирало там. Издава се изпълнителен лист, бие се печат върху заповедта,че има издаден изпълнителен лист. И стигаме до най важното. Актовете на съда, които ги изброихме , а те са три на брой, трябва да бъдат връчени от съда, така казва чл. 7 ал. 2 от ГПК, акта, по член с което се допуска незабавното изпълнение, може да бъде обжалван, но трябва да бъде връчен. Разпореждането с което се разпорежда издаването на изпълнителен лист също подлежи на обжалване на основание чл. 407 от ГПК. Това разпореждане също трябва да бъде връчено то съда. Обаче за да не се случва това нещо и да не ги връчва съда, защото трябва да бъде удостоверено това нещо са решили измамниците от съда инкорпорират някои от актовете вътре в заповедта, а разпореждането за издаването на изпълнителния лист вече е включен в самия изпълнителен лист. Протокола от заседанието, разпореждането за изпълнителния лист и самият изпълнителен лист са три в едно. Иначе казано това е пълна подигравка с правото и с изработването на съдебни документи.“

Оказва се и че във въпросният документ в който са вкарани три отделни документа, нито има мотиви за решението на съда, нито пък се посочва срок в който може да се обжалва. И тъй като не става ясно какво точно представлява конкретния документ и че в него са вкарани три отделни документа, ответника няма как да се досети, че може да ги обжалва и трите, въпреки че по закон има право на това. Според чл. 254 от ГПК в документите, трябва да бъдат посочени имената на страните, номер и дата на постановяването на акта, като и какво постановява съда. В точка 6 от чл. 254 от ГПК, изрично е написано, че трябва да има указания на съда подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок от време. Това обаче липсва.

Инж. Ивайло Илиев

-        „С цел да бъде въведен в заблуда длъжник, че нам право да обжалва този съдебен акт. Този съдебен акт, този тюрлю гювеч, три в едно. Е кой може да се досети, че това е разпореждането за издаването на изпълнителен лист, когато му е променено дори наименованието. Отгоре пише изпълнителен лист, а под него се мъдри нещо много интересно – В името на народа. – Това звучи , като присъда, която се произнася пред публика. Народа! Той съдията, сам си го е издал, сам си го е подписал, а иначе се произнася в името на народа и с една дума пише - ОСЪЖДА“

Припомням,че в повечето случаи съдебното заседание се води закрито, въпреки, че според закон трябва да е само разпоредително, и че много пъти самият длъжник, научава че е осъден едва след като е изтекъл стока за  обжалване, а научва ,че е осъден, когато Частен съдебен изпълнител е наложил запор над банковите сметки и недвижимото имущество над ответника. Така както стана вече ясно се отнема каквато и да е възможност на защита на длъжника. Ако обаче все пак длъжника се опита да потърси правата си и в срок има възможност да обжалва, това право му се възпрепятства, тъй като се оказва, че  практиката в съда е да се дава изпълнителния лист и копие от заповедта за изпълнение  на заявителя още преди да е приключило делото на районен съд.

Инж.Ивайло Илиев

„И никакви други документи, нито възражения се прилагат към заповедта изготвена от районния съд, нито съобщения с които да се удостовери, кой има право да го връчва и тича заявителя да си занесе изпълнителния лист, при избран от него Частен съдебен изпълнител, за да може да може да договори какво да изкара и как да събира парите. “

Според чл. 42 от Гражданско процесуалния кодекс, съобщенията по делата могат само да се връчват от служител на съда, по искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да бъдат връчени и от частен съдебен изпълнител, но в случая съдът.

Инж. Ивайло Илиев

-„Трябва да има искане от страната към съда, той да определи, да бъде извършено връчване от Частен съдебен изпълнител, ако заявителя е поискал такъв. Поради това обаче ,че няма по делото заявление – искане  от заявителя до съда, да бъдат връчвани книжата от служител не на съда, на частен съдебен изпълнител и разноските по делото да бъдат на заявителя, то съда е допуснал грубо нарушение на правата на длъжниците, като въобще не е издал разпореждане, ЧСИ да връчва тези книжа, които съдът има издадени такива , като актове.   “

Само за 2017- 2018 г. от близо 300 000 дела срещу длъжници средно около 260 000 от тях са при частни съдебни изпълнители и 40 000 са при държавни съдебни изпълнители.

 

Инж. Ивайло Илиев

-„Тук се намесва мафиотската схема. Съдът не довършва делата, не ги приключва. Не избира, кой да бъде връчител на заповедта. Дали да бъде държавен или частен съдебен изпълнител, съдът трябва да се разпореди някой да му връчи делото. Това съдът не го прави и самите съдии по този начин отнемат правото на защита на длъжниците. Освен съдиите са виновни и заявителите, защото и те участват в извършване на престъпление спрямо правата на гражданите да се защитят в съда“

 

В тази измамна схема с отнемане правото на защита участва и частния съдебен изпълнител, при който е отнесен изпълнителния лист от заявителя. Тъй като за да се пристъпи към изпълнително дело, делото в районния съд трябва да е приключило, а в самото дело трябва да има доказателства,че ответника (длъжника) е упражнил правото си на защита, като е обжалвал присъдата. Такава жалба обаче в повече то случаи няма тъй като както казахме по –рано и пак ще го повторим осъденият разбира,че е осъден едва след като му е наложен запор от частен съдебен изпълнител, и по този начин му е отнета каквато и да е възможност на защита.

 

По този начин , банки, кредитори и друг вид заявители отнемат имоти, и налагат запор на заплати, и така длъжникът попада в един омагьосан кръг на дългова схема от която не може да излезе. Според Ивайло Илиев, тук става дума за престъпна схема между организирана престъпна група от съдии, заявители и частни съдебни изпълнители.

Инж. Ивайло Илиев

-        „Защото това иначе няма как да се случи. Първо, някой да оформи документ с невярно съдържание от страна банката, второ да попълни заявление с тази декларация – декларирал,,че до колкото ми е известно предоставената информация е вярна, подписа от долу удостоверява верността за всичко изложено по – нагоре. Трето, Съдията да не си извика съдебния секретар и да не проведе съдебно заседание и да елиминира протокол, а ако е имало той е отстранен от кориците на делото. Да не издаде определение, което да го в пише в книгата за закритите съдебни заседание, защото има и такава книга в съда. Освен това да издаде заповед за изпълнение, която трябва също да бъде връчена, да не си приключи делото. Частното гражданско дело не е приключено. Само в Софийския районен съд такива неприключени дела са около 150 000. Производства по чл. 417 от ГПК, които и до момента не са приключени, защото нищо не е връчено по тях. Това са доказателства за извършени престъпления за които информирахме европейската  комисия и европейския парламент по същия начин. Всичките тези неща се намира в Районния съд. Там незнаят, кой е съдебния изпълнител, на кого е занесено съдебния изпълнител да образува изпълнителното дело. “

И така цялата тази схема показва, че межди съдиите, частните съдебни изпълнители и заявителите съществува схема, по която да не се даде възможност на длъжника да се защити и целия му бизнес и кариера да бъдат напълно унищожени. Добре е да знаят хората, които имат проблеми със ЧСИ, че имат право да отидат в районния съд, да си преснимат цялото дело, и ако не знаят кое е ЧСИ-то им да отидат в камарата на частните съдебни изпълнители и там да проверят. На базата на информацията , която ще открият по  дело в съда и делото им при ЧСИ могат да заведат съдебно производство за измама и грубото им отнемане на правото на защита.

ИМА ЛИ НЕЗАКОННИ ГОНКИ НА МПС-ТА В СОФИЯ? Сряда, 11 Юли 2012 08:58

 

За незаконни гонки между мотоциклети и автомобили на булевард "Владимир Вазов" в столицата ни сигнализираха наши зрители. Състезанията започвали към 21 часа и продължавали до малките часове на ноща. Проверка по сигнала направиха Светослав Пенчев и Любен Младенов.  Свистене на гуми, високи скорости, грохот от форсирани двигатели на мощни автомобили и мотоциклети. Това чуват всяка вечер от средата на миналия месец от 20 часа до полунощ, жителите на софийския квартал "Левски" - Г. Станчо Арсов: "След десет часа нарушават спокойствието на целия квартал и това е от 20 дни." Стефан Николов, охранител: "По булеварда си правят гонки и тук се въртят... - По булеварда правят гонки, как така и никой ли не им прави забележка? - Поне аз докато съм бил тук не. Нямам възможност да ги гледам целите състезания, защото като си тръгвам от работа, те идват тепърва." Пенка Атанасова: "Спим от оная страна на блока. На светофара се паркират, пилат гуми и правят завои. От тук до ей този светофар, до пресечката се прават гонките." Живущите в жилищния комплекс многократно са подавали сигнали до полицията за нощните състезания. В същото време полицейски служител патрулиращ в района отрече да са получавали такива сигнали. инспектор Даниел Тонев, КАТ, Пътна полиция - София: "Няма данни да съм засекъл на бул. "Владимир Вазов" подобни нерегламентирани гонки. - Тогава какво излиза, че хората от квартала лъжат, измислят си?  Как трябва да го коментираме това нещо? - Не мога да ви кажа, данни при нас няма за такова нещо." Нещо повече, живущите в квартала дори твърдят, че полицаите, патрулиращи в района, просто си затварят очите за въпросните гонки. Мариана Панталеева: "Ами според мен полицаите не може да не ги виждат и да не ги санкционират при положение, че седят на кръстовището. Те минават покрай тях с бясна скорост, въртят гуми и никой не е спрян. Един път идваха полицаи, обаче те пак си продължиха." инспектор Даниел Тонев, КАТ, Пътна полиция - София: "Значи когато постъпи сигнал при нас, по най -бързия начин се изпраща най- близкият екип.  Когато екипът е вече тук, няма никой на място. Това е може би основната причина, за това разминаване." Въпреки, че досега не е заловен нито един от участниците в гонките, по асфалтовата настилка на паргинга има достатъчно следи от гумите на мотоциклетите и автомобилите им.    репортер СВЕТОСЛАВ ПЕНЧЕВ