Смущаващ е и фактът, че има
сериозни разминавания между един от амбулаторните листове, с които Салко Писин
разполага, и копието, което от болницата са предоставили в медицинския одит.
Налични са две експертизи с едни и същи имена, един и същ пациент и един и същ
период от време, които обаче са с различно съдържание. Едната е съставена,
когато болната е била в болница и при изписването е била дадена на съпруга й, а
другата е направена при извършената проверка от медицинския одит.
Междувременно стана ясно, че от
болница „Токуда” са предложили на съпруга на Кети Писин – Салко Писин,
извънсъдебно споразумение. По смисъла на това споразумение, ако се съгласи да
го подпише, на него ще му бъдат възстановени надвнесените по лечението на
съпругата му суми обратно от Токуда. В споразумението е посочено, че ако то
влезе в сила, Салко Писин се отказва от настоящи и бъдещи претенции, свързани с
диагностицирането и лечението на покойната му съпруга.
Другото развитие по случая е, че
след проверка на Здравноосигурителната каса е съставен протокол за
неоснователно получена сума от болницата за стойността на клиничната пътека.
Едновременно с това Салко Писин също е плащал за лечението на съпругата си.
Така се оказва, че болницата паралелно е получавала плащания както по линия на
здравната каса, така и по линия на самата пациентка.
"Едва 10% от делата, свързани
със съдебните лекарски грешки стигат до ВКС. Това е и причината много от тях да
отиват на Европейски съд. Плащане на 4% държавна такса от размера на иска отказва
хората да водят дела по отношение на лекарските грешки". Това заявиха лекари
и юристи по пректа ''Обществена и юридическа защита на правата на пациентите''.
В защита правата на пациентите са
направени и оценка на поне на 300 съдебни дела, свързани със здравеопазването, като
най-чести нарушения са в жалбите и сигналите на пациентите. Проектът предвижда поемане
изцяло финансирането на 6 знакови дела в здравеопазването.
Един от основните проблеми за забавянето
и протакването на делата са вещите лица, поради които се прекратява в повечето случаи
досъдебното производство и не се стига до съд. От 2009г. има дела, които не могат
да приключат, поради неяввяване на вещите лица. Друг проблем е, че пациентите не
познават здравните си права и законодателството.
В началото на 2012 година Кети Писин умира след дълго боледуване. Жената страдала от тумор в стомаха. Според съпругът й тежка инфекция след операцията предизвикала преждевременната й смърт. Савко писин твърди ,че жена му е влязла за биопсия , но вместо това е била оперирана. По думите му дори няма и писменото й съгласие за интервенцията. След смъртта на съпругата си Писин подава жалба срещу лекарите за проявена небрежност.
от градската и от апелативна прокуратури постановяват отказ за образуване на досъдебно производство. Малко повече от месец след излъчването на материала ни от Върховната касационна прокуратура отмениха постановленията на предходните инстанции и въобновиха разследването. ВКП са върнали преписката в градска прокуратура с няколко задължителни указания за доизясняване.
Савко Писин
Кое е наложило да се направи операция разлина от това което е написано в информираното съгласие и полицията това да го направи. Полицията си е свършила работата и преписката вече е върната в Софийска градска прокуратура да се произнесе вее по случая. Очаквам вече да се произнесе Софийката градска прокуратура за това извършено пресъпление. Не може ДАНС и полицията да разследват и две години да се върти една преписка с толкова много документи, които ги уличават в извършено престъпление.
От болницата продължават да отказват говорят по случая. От ВКП също не коментираха ,защото още няма окончателно решение по преписката. Екипът ни ще продължи да продължи да следи развитието на случая.
репортер СВЕТОСЛАВ ПЕНЧЕВ
–---------
Престъпната лекарска небрежност
Лекарските грешки в България, за
които се твърди, че стават все повече, са един вид табу. А и отговорност за тях
няма как да се потърси - щом съдилищата не поемат делата, свързани с проявите на
небрежност и немарливост.
В началото на 2015-та година обществеността
в България ще бъде запозната с обстоен анализ на медицинските, правните и хуманитарните
аспекти на провала на здравната система в страната - предвижда един нов проект на
Центъра за защита на правата в здравеопазването, който за първи път ще покаже цялата
ситуация около зачестилите случаи на осакатявания и смърт заради лекарски грешки.
Планирано е и провеждането на широк обществен дебат по проблемите на здравеопазването
и медицинската етика, както и мониторинг върху точещите се с години дела по особено
фрапантните случаи на немарливост в българските болници.
Медицина без етика
Софийската адвокатка Полина Савова
и нейни колеги отдавна водят дела по жалби на пациенти, потърпевши от лекарски грешки,
но поне от пет години насам нямат нито едно спечелено дело в българските съдилища.
По част от случаите битката продължава в Страсбург. "В България повечето искове
на пострадали пациенти се отхвърлят, и то за съжаление по субективни причини. Случаите,
в които потърпевшите получават справедливост, са единици. Сега водим дела по искове
на инвалидизирани заради вътрешноболнична инфекция пациенти от Самоков, Монтана
и "Пирогов". В тези случаи имаме съвсем ясни критерии, по които еднозначно
се констатира проява на немарливост в болниците. Всичко обаче приключва с констатации
на вещите лица, че макар помещенията, в които са извършени операциите, да не отговарят
на елементарните стандарти, допусналите заразяванията лекари не били виновни, понеже
нямали изрична заповед да не ги използват", разказва Полина Савова.
[Жалбите на пациенти почти нямат
шанс в българските съдилища]
Жалбите на пациенти почти нямат шанс
в българските съдилища
Тя допълва, че преди 15-20 години
делата срещу лекари и болници не са били толкова много, колкото са днес, но и смъртните
случаи заради престъпна небрежност са били по-малко. Според Савова основен фактор
за нещастния изход от лечението е грешно поставената диагноза.
Табу за лекарското съсловие
Директорът на Центъра за защита на
правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров е убеден, че упоритото отричане на
явлението "лекарска грешка" от страна на медиците и техния съюз не води
до решение на проблема. Регистри или поне обобщени информации за допусканите грешки
никога не са правени, а за лекарското съсловие темата е абсолютно табу, сочат наблюденията
на пациентските организации след опитите им да организират дискусии по проблема.
"Не съм съгласен, че за лекарските
грешки в България не трябва да се води дебат. Този проблем не бива да се отрича
като се твърди, че жертвите били малко. Не може непрекъснато да обвиняваме за тези
грешки бюджета за здравеопазване, политическата система или парламента. Има неща,
които е редно лекарското съсловие с професионална чест и достойнство да обсъди в
детайли. То трябва да предложи мерки, с които последствията на явлението "лекарска
грешка" да бъдат ограничени", категоричен е шефът на Националната пациентска
организация д-р Станимир Хасърджиев.
Защо грешките остават ненаказани
Д-р Стойчо Кацаров е убеден, че нежеланието
на съдебните инстанции да се занимават със случаите на лекарски грешки е особено
голяма пречка за търсенето на отговорност.
[Д-р Стойчо Кацаров]
Д-р Стойчо Кацаров
"В 99 процента от случаите на
увреждане в резултат на лекарска грешка прокуратурата отказва да образува дело,
а съдилищата не допускат до разглеждане 90 на сто от исковете. Често това се мотивира
с трудната материя и с експертизите на вещите лица, които си противоречат. Самите
вещи лица пък много често са обвързани с определени болници и се страхуват да назоват
нещата директно. Сериозна преграда пред повечето жалбоподатели по частни дела е
изискването да платят 4 процента държавна такса върху обезщетенията, които предявяват
към съответните лечебни заведения. В Съединените щати, например, държавната такса
е фиксирана на 1000 долара, независимо колко е голям искът", изтъква д-р Кацаров.
Адвокатката Полина Савова посочва,
че за разлика от практиката в редица страни, българските лечебни заведения отказват
сключването на извънсъдебно споразумение с потърпевшите от лечението в тях. Причина
за това е и невъзможността да се изплатят обезщетения на жертвите, без да се минава
през продължителни съдебни саги. "Абсурдно е софийската Военна болница да си
прави застраховка за подобни случаи в размер на 50-80 хиляди лева годишно, след
като през нея преминават стотици пациенти всеки ден", смята Савова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар